on март 12, 2011 by admin in Споделено от терапевти, Comments (0)

Ексклузивно интервю с Франсин Шапиро

Франсин Шапиро, създателката на ЕМДР, за това, защо този подход е прототипът на интегративния подход

Дадено пред Джон Съдерланд на 1.04.2010 за New Therapist magazine

Част 1.

НТ : Говорихме за ЕМДР като за интегративен подход. Може ли да започнем интервюто като ни обясните, какво имате предвид, казвайки това?

ЕМДР  събира в себе си аспекти от всички основни ориентации. Например- от една страна привнася психо-динамичния  аспект чрез насочване на вниманието върху  ранните събития, за които се смята, че поставят основите на главната дисфункция. От друга страна в този  3 -времеви подход, (настояще, минало и бъдеще) настоящите стимули  ще бъдат  друга прицелна  група ,което е по-свързано с поведенческата теория, за да сме  сигурни, че всички тези провокиращи фактори  ще бъдат преработениЕМДР  включва и елементи на  когнитивния подход като разглежда негативни и позитивни вярвания, негативните вярвания, които са  свойствени  за дисфункционално съхраненото събитие и позитивните вярвания, които човек би предпочел да има. На лице е и експерименталният аспект.Това е изключително клиент- ориентиран подход, където ролята на  професионалистите  е по- скоро да следват  клиента, отколкото  да диктуват или моделират различните терапевтични аспекти.

С насочването на вниманието  върху афекта  и нещата, които физиологично съпътстват афекта става ясно, че е на лице  и интеграция на физиологичните  или т.н.телесно- ориентирани терапии. И така, с други думи,това са някои примери, показващи, че подходът в голяма степен привнася  елементи от главните ориентации. Всъщност, следващата книга, която предстои да издам, надявам се до една година, се нарича ЕМДР и Призмата на Парадигмата, където светила от различни ориентации като Пол Уотчел от  психо-динамичната и Бесел Жан дер Колк от  невробиолигичната парадигми разглеждат ЕМДР през призмата на своята собствена психологическа ориентация като посочват  причините за ефекта. Видно е също, че случващите с е промени биват  мониторирни във всички главни измерения. Търсим  промените  в  инсайта и когнициите, също и в афекта, в телесния отговор и в поведението. И така, всичко това бива внимателно мониторирано  (наблюдавано).

НТ: Може ли накратко да минете през осемте фази на ЕМДР с някои бележки за това, къде са най-явни  тези интегративни елементи.

Когато работим с фаза 1, която е клиничната история, ние идентифицираме най-ранните спомени, които поставят основата на дисфункцията и това би могло да бъде сравнено с  психодинамичната йерархия .След това прибавяме  и настоящите събития, които се явяват носител на дисфункцията ,което е по-сравнимо с поведенческата парадигма. Когато идентифицираме от  какви нови поведения и нови умения  се нуждае клиентът, за да се ориентира напълно в своята социална система в бъдеще, това вече привнася елементи от системната теория, а работата с визуализацията идва от областта на хипнозата. Идентифицираме негативните вярвания, които клиентът има  в дисфункционалното си себевъзприятие и теми,  което привнася части от когнитивната  работа .След това  търсим навсякъде подробна информация за дисфункцията на клиента. Това което  търсим не е само функцията на специфичен симптом, това е цялостното развитие на индивида, което ще срещнем в по-голяма степен в психология на развитието или в психодинамичната или интрапсихичната психология.

Подготвителната фаза работи изключително  в рамките на експирименталната традиция, тъй като Вие помагате на клиента  да  постигне напълно състояние, което ще му позволи да се справи с  предстоящата преработка. Внасяме и различни техники за самоконтрол, които са от областта на КПТ  и традициите на хипнозата. Те касаят най-вече промяна на състоянието. Важно е да се  прави разлика между  промяна на състоянието и елементи. .Когнитивно-поведенческите техники помагат на клиента  да свали нивото на стреса в момента. Те са важни инструменти, но това е само първата стъпка в ЕМДР – терапията. Първата и най-важната нейна цел  е да се променят дисфункционалните елементи  на клиента так, че той да получи  контрол върху “състоянието”.

След това  -във фазата на оценка – привнасяме компоненти  различни от това, което е наша прицелна точка за преработка. Това пък е част  от невробиологичните изследвания за това, как травматични спомени  или други дисфункционални спомени са съхранени  фрагментирано .За да улесним ЕМДР преработката, ние привнасяме различните фрагменти  от картина,  вербализация, афект и телесни усещания.

Във фазите на  преработка, десенситизация и инсталация мониторираме промените  като търсим смяна  в инсайта, което е повече психодинамично  ориентирано; промени във вярванията, което е от когнитивната ориентация ;промяна в афекта и физическите усещания, които са повече невробиологични индикатори. Търсим и промени в тона и тембъра на гласа ,защото ако работим със събитие от детството, често гласът на клиента започва да вибрира с афекта, който е доминирал в онзи момент. Това е така, защото в модела на преработка на информацията, който използваме тук, вярваме, че тези ранни събития са съхранени с емоцията и физическото усещане, които са били там по време на събитието. В термините на невробиологията, те са съхранени по-скоро в имплицитната, отколкото в експлицитната памет. И така, клиентът може да започне  с интонацията от детството. Това, което наблюдаваме е, че постепенно той преминава към тона на по-възрастния  в него. Вижда се, че тук привнасяме аспекти от психологията на развитието и домейна на невробиологията.

При телесното скениране, което се случва в следващата фаза,  търсим неща свързани с телесно ориентираните терапии, за да  сме сигурни, че няма  остатъчен телесен отговор.

И след това във фазата на приключване  привнасяме нещо от когнитивно-поведенческата и  и хипночтините традиции, отново за да можем да позволим на клиента да си възвърне  равновсието и  контрола над стреса. Използваме и дневник, което е поведенчески начин за мониториране.Следващата фаза – преоценка- работи главно с дневника и поведенческите прояви,които са се случили.Следим за  прицелните точки,които трябва да бъдат наблюдавани и работени,което отново ни връща при психодинамичните аспекти на случилото се по-рано събитие.

НТ: Има много теории, обясняващи как  ЕМДР работи ,но  от изследванията  изглежда видно, че  движението  на очите  е идентифицирано като активна съставка,  навярно  от работата, която е била свършена по-рано.

Макар  движението на очите или друг вид стимулации да са били използвани и  проучвани, важно е да не се минимилизира  значението на цялостната ЕМДР методология. Описанието,което току що ви дадох, тези процедури са взети от главните психологическ ипарадигми, те са активните съставки  и фактът, че са комбинирани  по този начин с помощта на ЕМДР, го правят особена форма на терапия.Всички тези процедурни аспекти са част от активните съставки.

НТ:И така, Вашата позиция  е, че активната съставна част – движение на очите-  само по себе си е  сравнително не до там значимо?

Въобще не е незначителна. Просто не е достатъчна за  многобройните терапевтични ефекти, постигнати чрез ЕМДР. Вижте, когато въведох подхода в късните 80  години като ЕМД, се концентрирах главно върху движението на очите, откровено казано това се случи, защото бях игнорирала всички останали аспекти, на това което правех. Това беше водата, в която плувах. Сега движението на очите  определено има важен ефект, но пълният пакет ЕМДР и всички негови аспекти заедно, са това, което дава резултат. Сензорното стимулиране( движение на очите , потупване и звуково) са били оценявани  в многобройни не голями по размер проучвания, които сами по себе си не са успяли да доведат до конкретни заключения.

Значителен брой обаче от последните мета-анализи, които оцениха  обобщените резултати от ЕМДР -терапията дават индикации, че има  ясна полза от тяхната употреба. Но както и да е, ако  в момента приемете само сензорното стимулиране Вие все пак ще имате  ефективна форма на терапия. В допълнение искам да кажа за  обучените  в ЕМДР професионалисти, ако разглеждате клиничната картина по определен начин- чрез модела на преработка на информация- ще имате  изключителна полза. Моделът на преработка на информация е този, който в действителност зачита и събира заедно  различните психологически модели в един интегративен подход.

НТ:Позовавайки се на  съществуващите  теории ,които се опитват да обяснят механизмите на ЕМДР,  можете ли да кажете нещо за това, как тази терапия работи?

Ако се върна достатъчно назад, мога просто да кажа, че това,  което правим е да активираме  механизма за преработка на  информацията, който е вроден във всеки един от нас, за да ни заведе до ниво на функциониране, което допринася за психичното  ни здарве. И така, случва ни се нещо, което ни безпокои, трябва да се преборим с някого на работното си място, силно сме възбудени, говорим негативно за себе  и всички тези неща, които се случват при такава  ситуация. След това се отдалечаваме и започваме да премисляме, говорим за него, сънуваме го, докато то не спре да ни тормози. Това,което се случило е адаптивното разрешаване на проблема.Той е така да се каже е”смлян”. Правилната информация е заучена  и съхранена  със съответните афекти и ще ни ръководи в бъдеще. Това, к оето е безполезно може да  бъде пуснато да  си отиде  и да бъде изчистено. Ако   приемаме метафорично ЕМДР  като храносмилателна система, то  подходът задвижва процеса към психично здраве. Но има много неща, които могат да причинят трявма, високи нива на дискомфорт, притеснение  и стрес през  етапите на нашето развитие. През ранното ни  детство може да имаме ситуации, които  да доведат до високи нива на  безпокойство и които са обичйни. Но за някои хора, те са определящи  за цял живот. И  ако ги помолите да помислят за тях, ще откриете, че те все още имат физическите усещания  и емоции, които са били по онова време там. Това е, което трябва да бъде преработено. Така че, това което търсим при ЕМДР е  да подготвим клиента по определен начин, получавайки достъп до най-ранното събитие, след това да активираме системата за преработка на информацията, да я поддържаме динамична за да може да се стигне до разрешаването на проблема. Процедурните елементи на ЕМДР, за които говорих по- рано, служат на тези функции, а стимулацията изглежда, че подпомага  преработката на информацията. И така, дали това се случва, защото тази стимулация  е билатерална или ритмична или друга алтернативн аформа, това  трябва наистина да бъде дефинирано .Но както и Вие споменахте, има ранни проучвания , които са показали корелации между промяна в когнитивното съдържание и движението на очите.

Понастоящем има теории, като тази на Robert Stickgold от Харвард, че съществува връзка между този процес и това, което се случва в REM фазата на съня. Без значение е дали се използва   движение на очите или потупване, важното е промяната във вниманието, и отговорът, към който сме ориентирани  се предполага  от редица  учени допринесли за това. И така,  понастоящем, както с всяка друга форма на терапия, е невъзможно да се дефинират  невробиологичните причини за този ефект, но има изследвания на Van der Kolk, които показват невробиологични разлики преди и след терапия с ЕМДР.  И така, след лечение с ЕМДР Вие имате  различна активност на мозъчните структури

НТ.Когато говорите за  система на преработка на информацията , веднага възниква въпросът: ” Наистина, това е подход, който има потенциал за разрешаване на доста по-голямо разнообразие от разстройства и проблеми, отколкото понастоящем се представя.Защото в литературата за  сега изглежда като да   е ограничен до лечение на ПТСР.”

Абсолютно сте прав. Това е истината за контролираните изследвания. В началото вниманието бе  главно върху ПТСР. Но клиничната работа и някои публикувани изследвания на случаи, излизат извън тези граници, зашото това е точно така, както го казахте. Вие търсите  възможност да преработите по-ранни житейски преживявания, които са допринесли за настоящите Ви оплаквания. Например: има  серия от 7  последователни  случая на телесна дисморфия, публикувани в списание във Великобритания, където  в 5 от седемте случая е установено, че телесната дисморфия е  изчезнала след една до три сесии на ЕМДР. Те са преработили  най-ранните спомени, които клиентът е имал, свързани с разстроеното му възприятие на своето тяло. И макар КП- терапевти да не са имали  много голям успех с това разстройство 1-3 сесии с ЕМДР са били достатъчни в 5 от 7-те случая. Очевидно е, че тези ранни преживявания  на срам и унижение са били съхранени в паметта    заедно с непокътнатите  емоции и физически усещания. И именно   заради това дисфункционално съхраняване   тези когнитивни, афектни и физически усещания продължава да са част от клиента. Вероятно е същото и при депресията. Много често не биологичен дефицит, а ранни пеживявания, съдържащи чувства на безпомощност и безнадежност са причината. Срещаме го  и  при злоупотреба с вещества. Според доклади 30% от тези,които са се  опитали да останат в  абстиненция имат хроничен  релапс .Но  открихме, че сред тази група   има преживяно живото- застрашяващо събитие и когато то бива преработено чрез ЕМДР, релапсът спира.

НТ:ЕМДР се споменава като една от “най-мощните терапии”. Не съм сигурен, че разбирам, какво означава това, но изглежда, че то предполага  това да е драматично по- ефективен подход от  гледна точка на аргументите ,сравнено с exposure therapу (терапия на излагане), при лечението на ПТСР. Как разбирате  израза «мощни терапии» и какво означава той?Това появата на нов по-ефикасен  терапевтичен подход ли е?

Смятам, че  терминът “мощна терапия”наистина е  нещо като хипер- маркетинг. Наистина, въобще не е  подходящ професионален израз .Отначало е използван от специалисти в областта на маркетинга. Смятам, че е неподходящо да се опитваме да свържем различни терапии с различни резултати от различни домайни. Ако целта на професионалистите е да имат най-добрия набор от алтернативи за да съобразят предлаганото от тях лечение с нуждите на всеки един клиент, то трябва да разберем различията както и сходствата, Тези видове термини по-скоро  объркват, отколкото да внесат яснота. ЕМДР е просто различна форма на терапия. Той е напълно различен от “терапията на излагане”, от КТ, от психодинамичната парадигма и от по-новите терапевтични подходи. Това е интегративна форма на терапия, която има значителен, силен и мошен ефект .Смятам, че тя спомага  за уважението на всички различни психологични ориентации. Смятам , че идеята за интеграция е от голямо значение.

НТ:Да предположим, че съм  закостенял психоаналетик и откривам ЕМДР и си мисля, че това е доста възхитителен нов подход, който може да бъде интегриран. Да предположим, че съм склонен   да  използвам само движението на очите  като начин за свободно асоцииране. Ако вярвам в свободните асоциации ЕМДР може да бъде нещо, което само води до това. Какъв е коментарът Ви за тези, които адаптират ЕМДР по този начин?

И така, ЕМДР в момента се използва в клиниката на Менингер (Menninger Clinic), която има изключително психоаналитична ориентация. Те преминаха към използването на ЕМДР, защото го намират  значително съвметим  с начина на тяхното мислене и го използват в зависимост от нуждите…Например, ако пъвроначалното оплакване на клиента е ПТСР или Телесна дисморфия или нещо друго, те ще използват главно стандартните ЕМДР –протоколи и процедури,  както е посочено в  ръководтството. В случаите, когато имат по-психоаналичино или интепретативно инервю(сесия)- просто могат да използват само дижението на очите. Но смятам, че  има консенсус по въпроса, че когато се стигне до проблемната област(тема), трябва да се използват стандартните ЕМДР протоколи, така като са създадени.

НТ:Ако  има нещо, което съм пропуснал да попитам дне , какво би било то?

Добре,главният ми интерсе в момента е ЕМДР –Помагащите програми (www.emdrhap.org). Имаме професионалисти – и аз  го считам за интеграционен процес – които интегрират ЕМДР със своята синтезирана ориентация в различни културални гледни точки  по целия свят. Основен момент в това е да се спре  вълната на насилие…Ясно е, че повечето насилници имат в миналото си преживявания, които ги тласкат в тази негативна посока… Открихме, че когато се   работи с ЕМДР тези дисфункционални поведенчески модели изчезват  и те започват да се движат в позитивна посока. Мисля, че ако успеем да намерим начин за интегриране на  психологическите ориентации и съшо да увеличим степента на разбиране как се  развиват индивидит, и използваме мъдростта на различните културни традиции, то всички  ние ще  бъдем в подобра форма – по целия свят!

НТ:  Ако има  книга, която бихте препоръчали на тези, които не са запознати с ЕМДР, коя би била тя?

Shapiro, F., & Forrest, M. S. (1997). EMDR: The breakthrough therapy for overcoming anxiety, stress, and trauma. New York: Basic.

Tags: , , ,

Няма коментари

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>