on октомври 26, 2012 by admin in Споделено от терапевти, Comments (0)

Силата на „Да“ и „Не“

Най-опасната дума на света!

 Тази дума може да нанесе щета, както на говорещия, така и на слушащия. Ако  бъдеш поставен в ЯМ- скенер, който може да регистрира промените, които се случват в мозъка  ти,  и на екрана “светне” думата “НЕ”, за по- малко от една секунда, ще видиш внезапно освобождаване на  дузина от стрес-произвеждащите хормони и невротраснмитери. Този, който те слуша, ще стане тревожен и объркан, това подкопава разбирателството и доверието. Всъщност, дори само да са около теб  хора, мислещи негативно, това вече ти влияе. Всяка форма на негативно предъвкване – например тревогите за бъдещето на твоите финанси  или здраве – ще стимулира освобождаването на тези деструктивни неврохимикали. Същото е валидно и за децата. Колкото повече негативни мисли имат, толкова повече те ще изпитват  емоционално безпокойство. Но ако им помогнете, това да не се случва, можете да преобърнете живота им.

Негативното мислене е самоподхранващо се, колкото повече се ангажираш с негативен диалог – в къщи или на работа- толкова по- трудно ти е да спреш. Но още по-зле е, когато изказваш негативни думи с яд, те нанасят още по- голяма щета. Те изпращат към мозъка  сигнал за опасност, който взаимодейства с центровете за взимане на решение (във фронталния лоб) и това увеличава риска човек да действа ирационално.

Думи, които провокират страх, като бедност, болест, смърт… също стимулират мозъка по негативен начин. И дори и тези мисли да не са реални, други части на мозъка  (като таламус и амигдала)* реагират на негативните фантазии, като те да са реална заплаха, случваща се във външния свят. Любопитното е, че тревогата от стари непреработени спомени се свързва с тази на фантазните заплахи  и ние изпитваме истински страх. Отделените  химически вещества незабавно прекъсват  нормалното функциониране  на мозъка ни, увреждат логиката ни, причинно следствените връзки, езиковата преработка и комуникацията. В действителност, само при вида на списък с негативни  думи, за няколко секунди, един  тревожен  или депресиран човек ще се почувства по- зле. И  колкото повече се занимавамe с тях, толкова повече  в действителност увреждамe ключови структури, които регулират паметта, чувствата и емоциите. Ще се получат нарушения в съня, апетита  и в способността ни да изпитваме  дълго време щастие и задоволство.

Ако потърсим причината за това, егото  може да окаже съпротива, защото този подход изисква да преразгледаме себе си и да променим вярванията си. Какво е егото? То е съвкупността от нашите  спомени, които с течение на годините са станали толкова силни, че оформят нашата  индивидуалност. Начинът, по който сме възприели дадено събитие, е бил запечатан в паметта ни. И понеже това събитие е било особено щастливо или трудно за преживяване,  то ние сме  решили, че не бива да го забравяме. От този спомен сме си  извадили заключение, което се е превърнало в убеждение. Това убеждение се стреми да ни  накара да избегнем дадено страдание, ако събитието е било нещастно, или да повторим събитието, ако то ни е донесло радост. Тези спомени са се превърнали в личности вътре в нас. Те се хранят с енергията, която им даваме всеки път, когато те или този начин на мислене ръководят живота ни. Тези личности са като хора, които ни говорят. Те са множеството тихи гласове, които чуваме в себе си.
Когато сме повярвали в нещо, то е защото сме смятали, че постъпваме добре. Били сме убедени, че тази вяра ще ни помогне да бъдем по-щастливи. За жалост, по-голямата част от убежденията, натрупани в детството ни, вече не са ни полезни.
Например на малко момченце, на което е било трудно да са научи да пише, някой от родителите или учител е казал: „Много си разсеян, нищо не става от тебе. Нищо няма да постигнеш в живота.“ Ако детето е страдало от тази случка, което би било нормално, и ако реши да вярва в това през целия си живот, в главата му ще се появява един глас, който ще му припомня, че за нищо не става, всеки път когато реши да научи или да започне нещо ново. За да не страда отново това негово вярване му помага, като му пречи да започне каквото и да било. Това вярване ще му намира всевъзможни извинения за избягване или отлагане на новото, като: „Не ме интересува“ или „Сега не е подходящият момент“ и т.н. Очевидно е, че този начин на мислене вече не е благотворен за момченцето, което е вече възрастен човек.

Убежденията, които ни дърпат назад, не са по-верни от тези, които ни тласкат към положителни действия. Ние сме  тези, който избираме върху какво да се фокусира.

От къде идват нашите убеждения?

Някои от тях идват направо от детството. Когато сме  били съвсем мънички ние  напълно сме  вярвал, че родителите ни знаят отговора на всичко. Какво бихте  казали  за вярването в Дядо Коледа? Някои от тези вярвания са напълно безобидни. Но какво ще кажеш например за училищния доклад, където те считат за мързелив и неорганизиран. ОК, може да се  е случило понякога да си се държал така в клас, но подобни етикети имат силата да залепват  и да бъдат  чат от  твоята идентичност  дълго след като ти вече си станал работлив, организиран и примерен. Заучени или вменени  в детството вярвания могат наистина да бъдат много мощни и ако са негативни, то те  могат да ни попречат да видим и реализираме потенциала си.

Да осъзнаем, че вярванията ни могат да бъдат погрешни, не означава, че трябва да обикаляме  наоколо  с мисълта за  конспирация, подлагайки на съмнение всичко по пътя ни. Но пък  можем  да видим, колко силно те могат да ни  въздействат с пълната  ни убеденост за добро или зло.

Да избереш различно  вярване, което да ти даде възможност  да продължиш напред не е наивно, а просто, то е смислено. Но не е лесно! ЕМДР – терапията може да ти помогне това да се случи по- бързо, отколкото очакваш и да промени живота ти.

* за повече информация виж. “Защо ЕМДР- терапията  има интегративен лечебен ефект

Няма коментари

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>