on октомври 26, 2012 by admin in Тенденции, новини, случаи, Comments (0)

Паническо разстройство и илюстрация на работата с ЕМДР с панически атаки – част от случай

Диагностичните критерии за паническо разстройство:

–         Имате чести, неочаквани  панически атаки

–         ПОНЕ ВЕДНЪЖ ЕДНА ОТ Вашите панически атаки  е последвана от месец или повече персистиращо притеснение,  дали ще имате друга атака;

–         персиситиращ страх от последиците  на атаката, като загуба на контрол, сърдечен удар или  ‘полудяване”; или

–         значителна промяна в поведението, като избягване на ситуации, за които считате, че могат да доведат до паническа атака.

–         Вашите панически атаки не са причинени от злоупотреба с вещества  или друго психично заболяване , като социална фобия или агорафобия.

Ако имате панически атаки, които още не са се напълно разгърнали в паническо разстройство, все още можете да се възползвате от  лечението. Ако паническите атаки не се лекуват , те могат да се влошат  и да развиете паническо разстройство или фобии.

Случаят на С.

Пациентката е 29 годишна жена, страдаща от панически атаки. След подробно взета  история на развитие на симптома, пациентката бе помолена да опише  детайлно трудно преживяване  или ситуация, по време на което се е явил симптомът – цел на терапията.  Бе идентифицирана картина ,асоциирана  с най-лошия момент, заедно с придружаващото го негативно себе относно убеждение

(като “ аз съм виновна” или “ безпомощна съм”). Локализирано бе телесното усещане  заедно с негативния афект  и бе оценено субективното напрежение. Генерирано бе и позитивното утвърждаващо вярване. След като  някои аспекти на маладаптивния материал бяха  вече в съзнанието, започнахме двустранното стимулиране на мозъка  чрез   движението на  очите. (За яснота  поредицата от известен брой движения ще наричам “сет”) На края на всеки сет клиентът биваше  питан, просто какво  се случва. Това продължи  докато клиентът продължаваше да преработва  още и още информация, достигайки до нови спомени или ги реорганизира спонтанно. Терапевтът не прави  нищо или почти нищо  освен да осигурява удържаща среда до момента, в който клиентът не стигне до  чувства, или спомени, които не се променят. В този момент терапевтът може да се намеси  с някаква малка част от информация, която трябва  да помогне на клиента  да се предвижи в посока към интегриране ( Шапиро 1944). В случая, който описвам – този на С. -сцената беше момент в офиса, където тя се чувства  замаяна  и я залива вълна от страх, Вярването беше, че ще колабира  и ще бъде  безпомощна и самотна. Започнах с движенията на очите. Първите няколко сета създадоха   нарастващ дискомфорт  в гърдите. Когато преместихме фокуса директно към тези усещания, С започна да плаче  и да говори за това, колко и липсва майка й. Следващите няколко сета  предизвикаха  силно  ридание  и след това, доста колебливо, вярването, че е направила нещо, което е  довело до смъртта на майка й, бидейки не достатъчно добра. Със следващите сетове, това премина  в ужасна ярост  към майката, която още  от детството  е имала очакването С. да бъде перфектна и добра като възрастните. Наказвала   я често, като я е лишавала от любов, когато С. е давала израз на своите потребности. С. се  е чувствала  виновна, ако  плаче или иска някой да я успокои.

След това се яви мисълта, заедно с чувството за вина, че всъщност тя е била доволна  от смъртта на майка си. След като преработката продължи  нахлуха спомени свързани със сухото и отхвърлящо поведение на майка й. След по-нататъшни сетове, чувството на вина намаля  и тя стигна до инсайта, че  всъщност никога не е била  истински лоша. Нуждите й са били такива като  на  всяко нормално дете. Сега тя  осъзна, че майка й е игнорирала  винаги собствени  й нужди,  и че вместо от това  тя да се  чувства лоша, С. е била накарана да се чувства  тя лоша. По-нататъшните сетове доведоха до нарастващо успокоение и   осъзнаването каква е тя вече като възрастна. Когато проверихме страха й  от лекото замайване,  отчетохме  намаляване на субективното напрежение  ( от 9 на 1).

След 2 седмици имаше втора сесия. С. докладва за значително облекчение  след първата ЕМДР сесия  придружено само с няколко  отделни  усещания по време на работа. Те бяха взети за цел на преработка  с ЕМДР. Стана ясно, че тя не харесва работата си, а я е започнала само за да  достави удоволствие на баща си. Това доведе до изблик на гняв срещу него, който винаги е бил дистанциран, а понастоящем и физически, напускайки я, заради втория си брак, Тя осъзна , че настоящите й симптоми са  зов към него да се погрижи за нея и, че като дете  само физическата болест е била  единственият  надежден начин да привлече вниманието му. По нататък тя осъзна, че е възприела   “мъченическия” начин на страдание на своята майка – да страда  тихомълком, но с множество индиректни   подмятания и натякване  за своето страдание. С по-нататъшната преработка  С. осъзна, че има нужда да говори с баща си, като си позволи да насочи своя гняв директно  и канализирано в  действие,  съобразявайки се със ситуацията в къщи и бъдещите й планове. На финала тя  изглеждаше и се чувстваше далеч по- малко безпомощна.

Няма коментари

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>