on ноември 2, 2012 by admin in Uncategorized, Comments (0)

Лечение на фобия към задавяне чрез преработка на травматични спомени с ЕМДР

A Case Study  Ad de Jongh1* and Erik ten Broeke2  1Department of Social Dentistry and Dental Health Education, Academic Centre  for Dentistry Amsterdam, Louwesweg 1, 1066 EA Amsterdam, The Netherlands  2Centre for Psychotherapy and Psychotrauma, Bilthoven, The Netherlands

Лечение на фобия към задавяне чрез преработка на травматични спомени с ЕМДР

Фобията от задавяне е специфична фобия, която се характеризира със страх от поглъщане на храна и течности. Често се развива след епизод на задавяне с храна. Изследване на случай на 30-годишна жена  с фобия към задавяне  последвала след  серия от травматични инциденти 5 години по- рано, демонстрира полезността на ЕМДР терапията. Две  терапевтични сесии  довеждат до трайно намаляване на симптоматиката

#1998 John Wiley & Sons, Ltd.

Страхът от задавяне  е инвалидизиращ…В много случаи той довежда  до ограничаване или избягване  на приема на храна, течности или хапчета и значителна загуба на тегло (McNally, 1997). Може да има и сериозни социални последици. Някои индивиди напр. се притесняват да ядат, когато са в компания, докато други  с такава фобия  не се осмеляват да ядат, когато са сами, от страх, че няма да има никой,който да им помогне в случай, че се задавят.

Информацията за фобии от задавяне е доста оскъдна. Липсват данни, за техния процент, а обзорът на наличната литература  дава информация  за не повече от 24 случая (McNally, 1994, 1997). Наличната информация сочи за повече случаи между жените, отколкото при мъжете, като началото обикновено е внезапно, след епизод на задавяне  (т.е. по време  на хранене). Най- честите случаи са  страх от поглъщане   на твърда храна, случаите   при поглъщането на течности  са значително по- рядко.

В диагностичен смисъл фобията от задавяне  е категоризирана  в DSM – IV като специфична фобия в подтип «други». В някои случаи обаче фобията от задавяне е коморбидна с  други психопатологии. Например – фобията от задавяне често се  явява като усложнение от  паническо разстройство или депресия. За сега няма контролирано изследване за ефикасността  от лечението на фобия от задавяне. Доклади за неконтролирани случаи показват голямо разнообразие на  различни терапевтични методи, вариращи от «Излагане in vivo,  до  аудиозаписи  на шум от преглъщане ,  упражнения на езика  и депресори на езика. (Solyom and Sookman, 1980), електрошок  по време на  дъвчене и т.н.” Взимайки предвид факта, че ЕМДР –терапията  е терапия на психологическа травма, както и факта, че в по- голямата си част  клиентите с фобия от задавяне  дължат своята тревожност на травматично преживяване, се  предполага че  ЕМДР може  да бъде полезна при третирането й, както и на свързаните с  нея състояния. Ето защо  е направено изследване на  случай с фобия от задавяне, чрез който да се провери  клиничната полза от ЕМДР-протокола за фобии

Случай

Н. е 30-годишна домакиня с история на оплаквания, свързани със стрес: мигрена, главоболие, псориазис ( от 9-годишна) и хипервентилация от 15-тата й годишнина. След раждането на дъщеря й, състоянието й се влошава и тя получава редица тежки панически атаки, които в началото са били диагностицирани като след родова депресия. За последния проблем тя е била насочена към  клиент центрирана психотерапия. Симптомите й обаче никога не изчезват напълно. Пет години преди нейния  случай да бъде подложен на изследване, тя  претърпява операция на челюстта. След операцията челюстите й е трябвало да бъдат обездвижени (вързани) за 6 седмици. По време на престоя й в интензивното отделение, тръбата, която е трябвало да дренира белите й дробове, не е била поставена правилно. Наложило се е да бъде извадена и  вкарана наново със сила, което е довело до гадене  и страх, че ще се задави и ще умре. Паниката, която изпитала се усилила от нейната безпомощност породена от  факта, че челюстта й била превързана. В състояние на паника тя изтръгва тръбата. Следващата нощ  след това ужасно преживяване, тя е трябвало да алармира сестринския персонал, че пациентът в съседното легло се  задушава, а няколко часа по- късно е трябвало да бъде свидетел на реанимацията на друг пациент. Няколко седмици по- късно болката в  челюстите на Н. не била преминала. Наложило се Н.  да се върне обратно в хирургията за нова операция. Оказало се, че парче от марля е останало в раната, което е трябвало да бъде отстранено под пълна упойка. След изписването й Н. продължава да има усещането, че нещо е заседнало в гърлото й  и това ще я задави. Към всичко това се прибавил и  страхът й от  всякакви зъболекарски интервенции. Наложило се голяма постоперативна намеса за да се приспособят зъбите й към новата форма на челюстите. Опитът на ортодонта да вземе отпечатък бил неуспешен и това още повече увеличило страха й. Зъболекарят я насочил към  психотерапевт, който й препоръчал психодинамична психотерапия. Той смятал, че нейната фобия от задавяне била симптом на страха от загуба на контрол. Чрез терапията тя щяла да се научи “да го пусне“. След доста психотерапевтични сесии тя била насочена към Регионалния институт за Психично здраве. Тук Н. е диагностицирана като страдаща от “паническо разстройство с агарофобия, усложнена с  екстремна фобия от задавяне. Психиатърът, който я  прегледал я насочва към  инсайт- ориентирана терапия. Терапевтът, към когото я насочват, отново я препраща, този път  към лицензиран  ЕМДР – терапевт, който прилага Протоколът за фобии така, както е описан  от Shapiro (1995, pp. 222±226), работещ с минало, настояще и бъдеще. Предприети са следните стъпки:

а/преработка на един или няколко спомена, така че да не причиняват емоционален дистрес

б/ декондициониране на настоящите провокиращи фактори

в/ подготовка на клиента за бъдеща конфронтация  с кондиционираните стимули

На финала, използвайки  част от Протокола за фобии Н. е била помолена да си се представи бъдещето  и визуализирайки да си представи видиозапис, представляващ времето между сегашната сесия и конфронтацията й със стимулите провокиращи тревожност. Всеки обезпокояващ аспект от  този процес  е бил третиран като отделна целна терапията. ЕМДР терапията е била  повтаряна, докато целия ментален видеозапис, е станало възможно да бъде видян от нея  без каквато и да било следа от дистрес. За да добием представа  за динамиката и ефекта   от терапията, даваме транскрипция на последните 3 минути от сесията:

Н.: Все още устата ми  е суха! (следва сет) (За кратко,  определен брой движения в ляво и дясно на очите ще наричам –сет)

Н.: Наистина е суха!

( сет)

Н.: Чувството изчезна. Как ще го обясните? Дланите ми продължават да се потят, но не от страх, а от това, което изпитвам сега. Странно е! Странно е това чувство в гърлото ми. Беше като нещо, което да е заседнало там, а сега отиде някъде. Да, много е странно…Впечатлена съм.

Т.: Все още ли се чувствате стресирана?

Н.: Не, просто се опитвам. Не мога да преглътна. И последния път го казах. Но сега се чувствам малко по- позитивно.

Т.: Останете с това чувство.

( сет)

Н.: Чувствам се така добре. Имам прекрасно усещане вътре в мен. Ще го направя следващия път. Трябва, просто трябва да го направя. Ще се опитам. Това, което чувствам в момента лесно мога да изкажа с думи. Интересно! Чувство за битка, борба. Сега или никога, това е то, знаете. Прекрасно чувство е, нали?

След  следващата сесия зъбните проби са взети без пациентката да изпитва  каквато и да било тревожност, което е позволило да продължи зъболечението. Зъболекарят не скрива  своята изненада от факта, че Н. е така кооперативна и лесна за лечение. Лечението има  ефект и върху страха от задавяне, правейки възможно нормалното  поглъщане на храна.

Като вземем предвид факта, че фобията вече е съществувала от 5 години  и пациентката е била насочвана към различни терапевти (без да бъде разпознат и третиран  травматичния бекграоунд на фобията), лечебният ефект от 2-те сесии (от по 50 минути) е впечатляващ.

Ако се върнем на фобията от задавяне на Н., травматичните и преживявания в болницата  и страхът й  от задавяне  са били активирани по пътя на асоциациите  чрез специфични стимули  и ситуации (зъболечението). Изглежда, че този механизъм е типична характеристика  на определени подтипове на специфичните фобии, като фобия от пожар, транспортни инциденти, задавяне, зъболечение, но не играе роля  при фобии като такава от паяци. Всъщност  преживяване на директно кондициониране рядко се среща  при етиологията на животински фобии.( Kleinknecht, 1982).

Ако съберем фактите и емпиричната подкрепа за ползата на ЕМДР за пациенти страдащи от ПТСР, става ясно, лечението с ЕМДР- терапията е един от методите на ефективно лечение на други състояния, които са предизвикани от преживяване на чисто кондициониране  в миналото. В този смисъл фобията към задавяне може да бъде добър пример.

Няма коментари

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>