on март 14, 2013 by admin in Тенденции, новини, случаи, Comments (0)

Как да помогнем на децата да се придвижат напред в процеса на научаване, напускайки комфортното и познатото като посрещнат нови предизвикателства.

Как учат децата? Какво се случва вътре в тях, когато  за първи път си връзват обувките, споделят обяда си или осъзнават .че поредицата от букви е дума? За да научим,  съзреем или подобрим някое умение, нещо трябва да се промени.

Това, което се променя е мозъкът… Нашият мозък медиира всички наши мисли, чувства и поведения. Ако мозъкът не се променя, ние няма да можем да учим.  Разбирайки как се променя детския мозък, ние можем да разберем,  как детето учи.

Как се променя мозъкът

Времето и преживяванията променят мозъка . Времето ни води напред през живота  от едно ниво на развитие към друго. Мозъкът се развива , променя своята организация и функциониране от раждането до ранното детство, през юношеството до периода на зрялост. Това е естественият ход на нещата. Но тези промени  в мозъка зависят и от преживяванията. Видяното, звуци, докосване и миризми се превръщат в мозъчна дейност… Това води до   развитието на  нашите моторни, емоционални, поведенчески, когнитивни и социални функции. Точното преживяване в точния момент  от  живота  могат да съдействат  за развитие на  огромния потенциал на нашия мозък.

Точният момент

Следователно ключът към оптималното научаване  е –точният момент – да се даде точната  възможност  и правилната последователност… Това може и да е трудно , защото това, което е “точно” за детето се променя от ден на ден и от степен на развити  в следваща степен на развитие. Да накараме  4- годишно дете да разпознава буквите 30 минути преди хранене не е добра идея. Правилно нещо, но грешен момент. Да учим дете да строи кули от кубчета преди да е овладяло умения  да контролира обектите в ръцете си, няма да се получи – това умение е за друг момент.

Научаването започва  в  сигурната среда на наученото и познатото от преди това – нашата зона на комфорт. Разбира се за да учим ние трябва да влезем в горещата зона на развитието. Това е там, където детето опирайки се на познатото, може да се достигне  до нови факти, концепти и умения.. И чрез практиката предишното непознато  става познато и се прибавя до нашата зона на комфорт.. Времето, което прекарваме в тази гореща зона добавя нови умения, концепти и  поведения в определена  последователност   по един комулативен начин.

Твърде много, твърде скоро

За всяко дете има набор от факти, концепти и умения, които са невъзможни за момента да бъдат усвоени. Неразумно е да очакваме 4- годишно дете  да се научи да работи с калкулатор или да кара кола. То ще се провали, ако го караме да го направи. Този абсурден пример илюстрира  видимото разминаване между очаквания и  възможности. Същото преживяване  за провал  може да има  дете, което е получило  малко по- лесна, но все пак все толкова невъзможна за изпълнение задача. Същото разминаване се получава и ако накараме  4-годшното дете  с все още слаб контрол върху фината моторика да напише “красиво и четливо” името си, – то е същото като да го караме да кара кола. Когато настояваме децата  да вършат неща извън  тяхната комфортна зона , те няма да се справя успешно. Ние всички  мразим да се проваляме. Когато детето се проваля, опитвайки се да  научи нещо извън   възможностите му, то удоволствието от ученето намалява. Ако провалът се повтаря често  или по начин излагащ го ( например пред съучениците му), то далеч по малко ще е готово да се сблъсква с нови предизвикателства, дори и те вече да според възможностите му. Това, което става невъзможно да научим в даден момент, зависи  от нашето предишно физическо, емоционално, когнитивно и социално развитие.

Ако  вашата задача  е да обучавате деца, т.е.,когато  те са в своята гореща зона, имайте следното предвид:

На децата новите задачи трябва да  се представят нежно. Твърде много, твърде скоро  е изключително натоварващо. Ако е възможно ,опитайте се да откриете  “базисната линия” на всяко едно дете. Какво  то може да прави. Колко е напреднало  в своето физическо, емоционално, когнитивно и социално функциониране. Когато започвате с нов материал, започнете с  познатото и напредвайте с малки стъпки към новото. Научаването изисква фокус , концентрация и толериране на фрустрациите. Всичко това са дейности, които поглъщат огромна енергия. През най-активната фаза на научаването децата се уморяват бързо. Помнете, че “новото” е “ ужасно стресиращо. Позволете на детето да   работи с новото предизвикателство  достатъчно дълго, като му дадете пространство да изследва и практикува, но не чак толкова дълго, че да се умори и обезкуражи . Колкото повече децата се отдалечават от своята зона на комфорт, толкова им е по- трудно да задържат на фокус своето внимание.

Някои деца се развиват по- бързо от други в дадена област ( моторна, емоционална, когнитивна, социална).

Децата са склонни да избират дейности, които прилягат на техните  силни страни,  защото това им дава усещането за успех. Помогнете детето да  намери своя път, как да подобри своите слаби страни. Ако това се случва в къщи  с помощта на родителите, децата  ще избегнат подигравките на съучениците си  и няма да отбягват такива умения или задачи.

Способностите в една област не трябва да се генерализират по отношение на другите. Например, дори е едно дете да има добри моторни умения , то може да няма толкова добри  умения в областта на емоциите и социалното функциониране.

Трябва да знаем , че във всяка група деца има голяма гама от различни  способности  и всяко дете има различна своя зона на комфорт. С времето  зоната на комфорт  на всяко дете ще се разширява  и тяхната гореща зона ще се премества напред  с усвояването и побеждаването на нови предизвикателства.

Няма коментари

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>