on септември 27, 2012 by admin in ЕМДР в практиката, Comments (0)

Интернализираният срам и ЕМДР – терапията

Интернализираният срам е част от страданието на много психотерапевтични клиенти, чието лечение  остава  с години нерешим проблем.  И макар че има много публикации за срама и  самочувствието от 1980 г. насам няма посочено  ясно ефективно лечение довеждащо до намаляване на срама или повишаване на самочувствието. Направено е пилотно проучване, чиито резултати подкрепят полезността  на ЕМДР (EMDR) терапията като метод за намаляване на  интернализирания срам, като успоредно с това се повишава самочувствието. Това е първият опит сред публикуваните  изследвания  за срама,  подкрепящ хипотезата , че има специфично лечение за интернализирания срам.

Преживяването  на срам може да варира от преходен афект ,който лесно се управлява, до  трайно настроението, което така завладява  преживяванията  на човека, че става интегрална част от неговата личност. Концепцията за интернализиран срам посочва, че това е изключително и интензивно усещане за срам, което става основен  хроничен  аспект на идентичността, което е различно от  емоцията срам, която макар и понякога да е интензивна,  все пак  е преходна. Интернализираният срам пропива живота на дадено лице като  филтър, през който се възприемат всичките  преживявания (Spero, 1984; Thrane, 1979), и кара лицето да се  описва и възприема като лош, мръсен, безполезен, безнадежден , и най-лошото от всичко това, като нещо, което никога няма да се промени. (Balcom, 1991). Лице, което страда от интернализиран срам е склонно погрешно да разчита социалните сигнали и комуникации, да очаква най-лошото във всички ситуации, като нещо, което заслужава, както и да вижда обида и подигравка в позитивни,  социални послания. Schore (1994), посочва как срамът от емоция се превръща в интернализиран срам  като поставя ударението върху грешки в процеса на привързване при отглеждането на детето  в критичните за развитието му  периоди

В клинични условия, интернализираният срам може да се проявява като главно страдание или като вторично. Срамът може да причинява и други симптоми,  когато  води да  ритуали, предназначени да не дадат възможност на другите  да  видят „лошотията,“  както и  да бъде резултат от други симптоми (например лице с  фобия към обществените тоалетни ,което организира цялото ежедневие около това да опази тайната на страха си). Почти всички  травмирани пациенти имат в  някаква степен интернализиран срам (,Courtois 1992). В допълнение, може да се каже, че интернализираният срам е често  ключов компонент на  зависимости, тревожни разстройства, депресия, редица  психични заболявания и разстройства на личността.

Самочувствието е обратно пропорционално  на интернализирания срам (Cook, 1991, 1989). То представлява „усещането  на индивида за  лична стойност , чийто източник  са  повече собствените  мисли и ценностна система , отколкото похвали и признание от другите“ (Barker, 1987). Изводът е, че  много от пациентите могат да се възползват от   потенциалната възможност да намалее срамът  и да се повиши  самочувствието, независимо от това дали в терапията срамът  е адресиран директно или индиректно .

До сега, намаляването на интернализирания срам включваше комбинация от множество психотерапевтични техники. Често терапията започва  с идентифицирането на срама като спомагателно лечение, като след това се работи за развитие на умения за самостоятелно справяне. Тези умения се фокусират върху 1) превенция на последващо  преживяване на интернализиран срам, и 2) заучаване на самостоятелни тактики за възвръщане на самочувствието в ситуации, когато се преживява срам. Към днешна дата, клиничните доклади за тези интервенциите не са валидизирани чрез  научни изследвания (Алонсо и Rutan, 1988, Harper & Хуупс, 1990, Йордания, 1989 г.; Krugsman 1995 г.; Krugsman & Osherson, 1990: Pines, 1995 г.; Потър Ефрон, 1989: Retzinger Scheff, 1991; Warton, 1990).

Текущи публикации за срама адресират теоретични теми, въпроси свързани с развитието на теорията  и лечението ,  но не  включват изследвания , които да подкрепят ефективността на предложените модели за терапия Balcom, Lee, & Tager, 1995; Catherall, & Shelton, 1996; Fossum & Mason, 1986; Lansky, 1992; Lee & Wheeler, 1996; Lewis, 1992; Miller, 1985; Morrison, 1989; Nathanson, 1987; Potter-Efron, 1989; Retzinger, 1991; Schenk & Everingham, 1995; Wurmser, 1981).

Въпреки че лечението на срама чрез   метода на EMDR  не е изследвано все още напълно, напоследък са на лице   чакащи    многобройни  списъци на   изследвания сравняващи резултатите на контролна  група и  такава подложена на лечение чрез ЕМДР,  което подкрепя използването на EMDR за лечение на ПТСР и неговите симпто ми(Carlson, Chemtob, Rusnak, Hedlund, & Muraoka, 1988; Marcus, Marquis & Sakai, 1997; Rothbaum, 1997; Scheck, Schaeffer & Gillette, 1998; Wilson, Becker & Tinker, 1995; Wilson, Silver, Covi, & Foster, 1997). Ефикасността на лечение на симптомите на ПТСР чрез метода на  ЕМДР и високата корелация между травма и срам (Catherall & Shelton, 1992; Courtois, 1992; Wong & Cook, 1992),, подсказват ,че EMDR, като метод, е ефективен за намаляване на срама и повишаване  на самочувствие. Връзката между срама и травмата е отбелязана  клинично и инкорпорирана  в редица психологически и невропсихологични модели(Courtois, 1992 ; Nathanson, 1992; Tompkins, 1987; van der Kolk, 1996, 1994).  Ние приемаме , че методът EMDR, може  да намали срама, който   често съществува съвместно с ПТСР и други диагнози.

Теорията на афекта ,както е развита  от Tompkins (1962, 1963) и по нататък от Kaufman (1985, 1989) и Nathanson (1992); AIP  теорията като концептуален модел за разбиране  на ЕМДР(Shapiro, 1995) и изследванията ,които сравняват травматичния спомен с нетравматичния (van der Kolk, 1996),споделят   концептуалното разбиране за това, как се преживява , съхранява, извиква се в съзнанието и се преработва травмиращия материал

Според теорията на афекта интернализираният срам се съхранява в спомена под формата на изображения, емоции, мисли и телесни усещания,които са резултат от специфични сцени, в които  клиентът изпитва срам. Чрез  представи, включващи зрителни, слухови, кинестични измерения  Селфът (Азът) интернализира преживяването. Това, което е интернализирано,  са картини или сцени, които са се запечатали заедно с афекта (Tompkins, 1987)Тези сцени са „градивните елементи   (тухлите) с които се изгражда личността,“ според Tompkins; те дават сценария (ръкописа) на  живота  на  клиента и диктуват, как той  да протече  (Nathanson, 1992).

По същия начин, ускореният модел за обработка на информация (AIP) твърди, че стресиращите преживявания се съхраняват в спомена в специфична форма на състоянието заедно с мрежа от асоциации, включително  емоционалното и когнитивно състояние  на ума на клиента, такова, каквото е било по време на  травмата, (Shapiro 1989). Например, когато човек преживява травматично събитие като пожар, гледката на пламъците, мисли като „Аз ще умра,“ чувствата на стрес, шок и ужас, както и ускорения пулс и усещането за топлина са свързани и се съхраняват в спомена неинтегрирани. Тригер или напомняне за събитието, в което има някои аспекти  на това  събитието (например, миризмата на дим), могат да събудят травматичния спомени в детайли, така че травмата  да се преживява като случваща се в момента  дълго след като събитието вече е отминало . Веднъж след  като този спомен е възбуден отново,   за клиента става трудно да оцени  рационално настоящето (Shapiro1995).

Съвременното  изследване на паметта, с акцент върху  емоционалните компоненти на спомена,  показва ,че травматичните спомени имат тенденция да се съхраняват в дясното полукълбо на мозъка (Бергман, 1998 г.; Parnell, 1999; Petrides, Alivistos, Meyer, & Evans 1993 Schiffer, 1998 г.). Срамът  и други интензивни емоционални спомени изглежда също се съхраняват в дясното полукълбо (Cacioppo, Клайн, Berntson & Hatfield, 1993 г.; и Ledoux, 1993). В допълнение, травматичните спомени  нарушават физическото функциониране  и особено способността  на човек след възбуда да се върне в нормално състояние  (ван дер Kolk, 1994) Успоредно с това бива затруднено и функционирането на лявата хемисфера (Cacioppo, Klein, Berntson & Hatfield, 1993 г.; Pitman & Orr, 1995 г.; Reisberg & Heuer, 1995; Schore, White, 1995). Bergmann (1998) обсъжда възможността да се случват невробиологични промени по време и след терапия с   EMDR – метода.

„Преработката“ в  EMDR – терапията започва, когато терапевтът  иска от   клиента да си припомни  травматично събитие като го  свърже с мислите, чувствата, телесните усещания и образи, които асоциира със спомена.  Теорията за афекта приема, че  срамът  може да бъде един от аспектите на травматичния спомен. И наистина, основните вярвания около срама, както е посочено от Tompkins и Nathan son, съответстват на основните вярвания, които често се посочват от пациентите на EMDR терапията При лечение  с EMDR, когато  клиентите биват питани, какви са негативните  вярвания ,които имат за себе си, свързани с травматично събитие, се оказва, че това са обикновено  вярвания , свързани със  самообвинения, които ги карат да се  срамуват : „Аз съм отблъскващ“, „Аз съм слаб,“”Това е по моя вина”

Като използваме  тези концептуални модели за  база, ние приемаме че, след като травматичните  спомени, станат  достъпни, биват преработени и интегрирани  в хода на EMDR – терапията, и  емоциите, свързани с тези травматични  спомени загубят своята интензивност, свързаният с тях интернализиран срам ще намалее. Освен това, приемаме, че  чрез EMDR – терапията се развиват нови невронни асоциативни паметови  мрежи и  преживявания. Приемаме, че след като срамът,  свързан  с травматичното преживяване, намалява,  преценката  на клиента  за миналото преживяване се променя, създава се  нов емоционален модел, довеждащ до нови преживявания.  Всичко това  позволява в настоящето да се засилят позитивните емоции и самочувствието на клиента

За да се измери нивото на интернализиран срам при клиенти със зависимости, такива с афективни разстройства. (Cook, 1991) и с ПТСР (Wong and Cook). е  използвана Скалата за интернализиран срам Internalized Shame Scale(ISS) (Cook, 1989) В модела, предложен от Cook, самочувствието се увеличава, когато срамът намалява и когато срамът намалява, самочувствието расте (Cook, 1989; Mruk, 1995)

В изследването на Dennis Balcom, MSW. Brookline, Mass (USA);Elizabeth Call, PhD.
Harvard Medical School ;Deborah N. Pearlman, Ph.D. Brown University използват скалата на Интернализиран срам  като начин на измерване на резултата преди и след ЕМДР терапия, за да определят,  доколко тази терапия е свързана с намаляване на срама и увеличаване на самочувствието.В измерването по скалата на Инернализиран срам преди и след ЕМДР терапия, нправено с цел установяване дали ЕМДР значително намалява интернализиран срам и увеличава самочувствието са  включени 30 участника. Изследването не се занимава  с измерване на ефекта на алтернативни терапии, възраст, диагнози или етническа принадлежност. Статистическият анализ показва значително намаляване на интернализирания срам  и значително увеличаване на резултатите, касаещи самочувствието след приключване на лечението. Тези резултати подкрепят хипотезата , че ЕМДР терапията е ефективен начин за лечение на интернализиран срам, дори и когато не е бил идентифициран като цел(обект; target) на терапия.

 

Tags: , , , , , ,

Няма коментари

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>